сряда, 26 февруари 2014 г.

Една година борба в УНСС - изводи и поуки


Точно преди една година, на 27 февруари 2013 г. в УНСС се проведе първият голям протест с искане за отмяна на увеличението на семестриалните такси. Тази проява събуди голям интерес във ВУЗ-а, а и извън него.


Въпреки, че в крайна сметка таксите бяха увеличени, събитието имаше голямо значение за академичния живот в университета. Множеството от над 700 студенти ясно заяви своята позиция и я отстояваше. В атмосферата витаеше усещането, че масата от учащи се подкрепяха искането и се обединиха под една обща кауза. Бяха събрани повече от 3 000 подписа с искане таксите да не се увеличават. Традиционната представа за студентите на УНСС като пасивни беше разбита.

След този протест ръководството на университета привидно подаде ръка за диалог. Сега, от дистанцията на времето, можем да сме съвсем сигурни, че единствената цел на този "диалог" е била да протака, увърта и в крайна сметка да се замажат очите на студентите. 

Направеното предложение за "намаляване на увеличението" беше смехотворно, дори обидно. Задачата на този ход беше да разубеди и демотивира студентите да протестират.

Последва близо месец на лутане в търсене на правилна следваща стъпка от страна на студентите. Сред организаторите на протеста започна да се открояват опортюнистични и реформистки настроени колеги. Впоследствие някои от тях застанаха на съглашателски позиции.


С няколко енергични действия, тези студенти бяха изолирани и започна подготовката на втори протест. Той беше допълнително затруднен от вредителската дейност, която извършваше казионният Студентски съвет. В деня на самото събитие, наистина, дойдоха по-малко хора, отколкото на първото, но впредвид условията, в които се проведе, успех беше самото му провеждане. 



Докато вторият протест се провеждаше пред сградата на университета и протестиращите водиха почти физически схватки с охраната, мобилизирана от Стати Статев и полицията, извикана на двора, в задния двор на УНСС, най-подло и подмолно един от организаторите на първия протест и участник в преговорите след това даваше интервю за телевизия. В него въпросният персонаж обясняваше как нямало смисъл студентите да протестират и "единственото разумно решение" било те да се съгласят с ректора.




Това действие няма как да бъде определено по друг начин, освен като предателство срещу интересите на студентите. Можем само да гадаем каква е била цената, на която въпросното лице е изтъргувало интересите на своите колеги.

Впоследствие съвсем неизненадващо започнаха да се появяват негови снимки, на които той се прегръща с виден представител на Студентския сенат, върл противник на протестите, Стефан Радев; и на такава, на която нашият герой пие бира в Брюксел, вероятно изпратен с университетски средства. Въздържаме се от догадки и спекулации. Връзките между събитията оставяме да бъдат направени от читателя.

"От задния двор, до Брюксел"

Със Стефан Радев





















Като основна причина за неуспеха на протестите можем да посочим разколът сред организаторите, подстрекан от хитрата политика на ръководството на университета. Можем само да гадаем как биха се развили нещата, ако студентите бяха по-устойчиви и неподатливи на машинациите на ректора. Това, което е най-важно е, че продължава борбата срещу приватизационните мерки в образованието. Вярваме, че опитът от изминалата година ни е направил по-силни и по-подготвени да отстояваме своите права и интереси. Знаем, че те могат истински да бъдат защитавани само тогава, когато се опираме на собствените си усилия и средства.