четвъртък, 12 декември 2013 г.

Будител ли е учителят днес?

Всяка година в България се отбелязва Денят на народните будители – 1 ноември. На тази дата се състоят различни събития в читалища и училища. Някои учебни заведения я приемат като патронен празник, а за цялата страна денят е неработен. На въпросната дата обикновено се провеждат шествия и демонстрации на просветна тематика.
Денят на народните будители в повечето случаи буди асоциации с периода на Възраждането. Символиката идва от състоянието на българския народ по време на османското владичество, когато той е привикнал към робската действителност и метафорично „заспал“. През XIII и XIX започват да се появяват активни и образовани хора, които започват борба за културно обособяване, а по-късно и за политическо освобождение на българите. Важна роля за културната диференциация играе просветата. Заслугата за нейното развитие в този период се пада на новосформиралата се българска буржоазия, учителите и българите, имали възможност да получат образование в чужбина. Този род възрожденска интелигенция образно носи названието „будители“.
Възрожденско училище в град Карлово
В ХХI век за будители се смятат учителите, които чрез знанието, което предават на учениците ги „събуждат“ от съня на невежеството. Останала е символиката на човек, който просвещава хората. Докато в миналото ролята на будителя е да създава нагласи, днес учителската професия като че ли е сведена до по-практичната функция да дава конкретни знания в определени области.
Социалната функция на учителя от Възраждането останала в историята. Допълнителна роля в тази тенденция играят частните училища. Те развиват процесите около постепенната приватизация на образованието. Друг елемент от нея са орязването за държавните пари за просвета, затварянето на училища и въвеждането на такси в университетите, както и ежегодното им повишаване.
Неолибералната тенденция, която следва България, е за превръщането на всичко в частна собственост, включително и образованието. Това води до превръщането на учащите в обикновени клиенти, преподавателите – в наемни работници, а знанието – в стока, с която може да се търгува и която носи печалба. По този начин се възпрепятства достъпът на хората с малки финансови възможности до учебните заведения. Икономическият елит се превръща и в духовен елит. Обществената стратификация все по ярко се изразява във всички сфери на живота.
В ХХI век буржоазията не изпълнява прогресивна роля в сферата на образованието. Ако през Възраждането вливането на средства в училищата е било необходимо за тяхното развитие, днес раздържавяването на образованието е свързано с търговия. През ХIII и XIX век парите за учебна дейност са се дарявали безвъзмездно от заможните българи, но през ХХI финансирането на учебни заведения може да се разглежда просто като инвестиция, свързана с очакването за възвращаемост и печалба.

Днес будители не са учителите, които механично предават информация. Будител е всеки, който осъзнава несправедливостта на пазарните догми и намира начин да изрази това. Метафоричният „сън“ на прекланянето пред по-силния във времето на Османската империя, днес е „сън“ на разбирането, че друг свят, освен този на частната собственост, не е възможен. Особено когато тя превзема дома на будителите – училището.