четвъртък, 12 декември 2013 г.

Будител ли е учителят днес?

Всяка година в България се отбелязва Денят на народните будители – 1 ноември. На тази дата се състоят различни събития в читалища и училища. Някои учебни заведения я приемат като патронен празник, а за цялата страна денят е неработен. На въпросната дата обикновено се провеждат шествия и демонстрации на просветна тематика.
Денят на народните будители в повечето случаи буди асоциации с периода на Възраждането. Символиката идва от състоянието на българския народ по време на османското владичество, когато той е привикнал към робската действителност и метафорично „заспал“. През XIII и XIX започват да се появяват активни и образовани хора, които започват борба за културно обособяване, а по-късно и за политическо освобождение на българите. Важна роля за културната диференциация играе просветата. Заслугата за нейното развитие в този период се пада на новосформиралата се българска буржоазия, учителите и българите, имали възможност да получат образование в чужбина. Този род възрожденска интелигенция образно носи названието „будители“.
Възрожденско училище в град Карлово
В ХХI век за будители се смятат учителите, които чрез знанието, което предават на учениците ги „събуждат“ от съня на невежеството. Останала е символиката на човек, който просвещава хората. Докато в миналото ролята на будителя е да създава нагласи, днес учителската професия като че ли е сведена до по-практичната функция да дава конкретни знания в определени области.
Социалната функция на учителя от Възраждането останала в историята. Допълнителна роля в тази тенденция играят частните училища. Те развиват процесите около постепенната приватизация на образованието. Друг елемент от нея са орязването за държавните пари за просвета, затварянето на училища и въвеждането на такси в университетите, както и ежегодното им повишаване.
Неолибералната тенденция, която следва България, е за превръщането на всичко в частна собственост, включително и образованието. Това води до превръщането на учащите в обикновени клиенти, преподавателите – в наемни работници, а знанието – в стока, с която може да се търгува и която носи печалба. По този начин се възпрепятства достъпът на хората с малки финансови възможности до учебните заведения. Икономическият елит се превръща и в духовен елит. Обществената стратификация все по ярко се изразява във всички сфери на живота.
В ХХI век буржоазията не изпълнява прогресивна роля в сферата на образованието. Ако през Възраждането вливането на средства в училищата е било необходимо за тяхното развитие, днес раздържавяването на образованието е свързано с търговия. През ХIII и XIX век парите за учебна дейност са се дарявали безвъзмездно от заможните българи, но през ХХI финансирането на учебни заведения може да се разглежда просто като инвестиция, свързана с очакването за възвращаемост и печалба.

Днес будители не са учителите, които механично предават информация. Будител е всеки, който осъзнава несправедливостта на пазарните догми и намира начин да изрази това. Метафоричният „сън“ на прекланянето пред по-силния във времето на Османската империя, днес е „сън“ на разбирането, че друг свят, освен този на частната собственост, не е възможен. Особено когато тя превзема дома на будителите – училището.

вторник, 5 ноември 2013 г.

Докато учебни корпуси потъват, се вдигат дискотеки


Преди няколко дни започна да се говори за взето от ръководството на УНСС решение за отдаване под наем  на част от имот, публична държавна собственост, с обща площ - 540 кв.м., представляващ дискотека - бар, намиращ се в стол № 33 в ж.к. "Студентски град" на ул. „Атанас Манчев"1. След затварянето на „Ориент 33“, заведение от същия тип, помещаващо се на горепосоченото място, студенти на университета се надяваха, че вече освободеното помещението ще бъде използвано за създаването на своеобразен студентски център за провеждане на дискусии, с обособена читалня или дори учебни зали. Но отново останаха само с надежди.

За да се убедим все пак в изтеклата информация, отидохме на място. На упоменатата площ по всичко личеше, че тече ремонтна дейност. А от сайтът на УНСС става ясно, че тайният търг за наем на мястото е спечелен, като срокът за наемното отношение се равнява на 10 години. С официална заповед № 2013 от 25.09.2013 г. на ректора Стати Сатев сеопределя и стойността на месечния наем, който се равнява на 7020лв.


Въпреки голямата, която с право можем да наречем изкуствена, загриженост на университетското ръководство за обстановката в Студнтски град и по-специално за наличието на голям брой нощни заведения, ставащи арена на инциденти и сблъсъци, някои от които завършили със смъртни случаи, практиката за отдаване под наем на публична държавна собственост от страна на университета в полза на частни бизнес субекти продължава. Когато играят парите, моралът удобно мълчи.

Животът, който живеем  днес в УНСС е следният – нефункциониращо крило от сградата, в следствие на което учебната програма е преобразувана. Групи и потоци са слети и принудени да провеждат учебни занятия в зали, които нямат достатъчния физически капацитет. Не само че студентите няма да видят нови подобрения на материалната база, които им бяха обещани като резултат от повишаването на таксите, но и ще трябва да се съобразят с новата, ощетяваща качеството на образованието, обстановка в университета. Е, какво пък...Ректорът е помислил за всичко, осигурява ни „отдих и почивка“ в бъдещата дискотека.


Обявяваме се против това имоти, принадлежащи на университета, да се предоставят на частни лица. Още повече, те се използват за питейни заведения, целта им е да носят печалба на наемателите. Смятаме, че Студентски град трябва да бъде място за отдих и самоподготовка на бъдещите вишисти, а не средство за забогатяване на икономически играчи.






сряда, 23 октомври 2013 г.

Пропадна Новият корпус в УНСС

На 23 октомври, сряда, настъпи лек хаос сред част от студентите в УНСС. Оказало се, че лекциите им са отменени. Според слух, разпространен в университета е възникнал проблем в т.нар. Нов корпус. Впоследствие се оказа, че част от това крило се е напукала, а някои от стените са се наклонили. Колеги, които са имали занятия до късно предишния ден споделиха, че около 19 часа са чули силен трясък.

Извадка от сайта на УНСС
От лятото в университета текат ремонтни дейности. Една от версиите за инцидента е, че той е предизвикан от премахване на подпорна стена, в следствие на ремонта. Самият Нов корпус е изграден години след основната сграда, с цел да поеме все по-големия брой студенти в УНСС.

Повишаването на икономическата независимост на ВУЗ-овете е една от причините те постепенно да се превръщат в частни фирми. Те, като типични пазарни субекти се стремят да привлекат и поемат максимален брой „клиенти“. Набляга се на количеството. На студентите се гледа като на „ходещи такси“. Това се стимулира от държавата, която предоставя финансова издръжка на университетите за брой студенти. Колкото повече учащи са приети – толкова повече пари за учебното заведение.

Почти ежегодно се разширява приемът на кандидати в УНСС, с цел да постъпят по-големи финансови постъпления. Това логично води до проблем с недостиг на помещения. Случва се залите да не могат да поемат всички студенти, които по програма имат занятие там.

Появява се нуждата от разширения на основната сграда. Те се строят по възможност по най-икономичния начин, с цел да се минимизират разходите. Това застрашава живота и здравето на студентите, които така или иначе са наблъскани като животни, за да донесат приходи на университета. За сметка на това върви лъскава кампания, как ВУЗ-ът е №1, а сградата му е най-модерната и постоянно се ремонтира и обновява.

Срутването на Новия корпус на УНСС е в следствие на проблема с безразборното разширяване на приема в университета, без това да бъде съобразено с наличната материална база. Грандоманските амбиции на ръководството този път можеха да костват нечий живот. Сега УНСС остава наполовина затворен и не е ясно кога студентите ще могат да посещават занятия по програма. За възстановяването на сградата ще трябват сериозни ресурси, които най-вероятно ще бъдат търсени от учащите. Този път обаче няма да платим за чужди грешки. 

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Академичният шовинизъм

Постъпването в университета е емоционален момент. Навлизаш в нов етап от живота си, вероятно сменяш и мястото, на което живееш. Начинанието представлява сериозна инвестиция, обикновено от страна на родителите. На него ще посветиш следващите 4 години, и сериозна сума пари. Напрежението, от това дали е избран правилният ВУЗ, е голямо.

По една или друга причина си се спрял на УНСС. Още в първия учебен ден вероятно си се блъскал неуспешно, за да си намериш място в аула "Максима", за да чуеш приветствената реч на ректора. Виждаш големия наплив от първокурсници, стремящи се към напътствените слова на човек №1 в университета, който пламенно говори за качеството на образованието тук и превъзходството на УНСС над другите университети.

След това се насочваш към залата за встъпителната лекция. Тя се води от преподаватели от катедрата на специалността, която си избрал. От тях почти не ти става ясно какво точно ще учиш, но ти казват, че УНСС е най-добрият ВУЗ. Няколко пъти. Получаваш папка, на която пише "УНСС №1".

След този вълнуващ ден се чувстваш щастлив от избора си. Казали са ти многократно, че си попаднал в университет, който е нещо повече от другите. Изпълнен си с очаквания.

Започват първите учебни седмици, ходиш на лекции и упражнения. Там научаваш малко за материала, но се набляга на най-важното - УНСС е номер едно! Защото така. Единственото по-важно от това, че УНСС е номер едно, е че СУ е номер две. За да се разясни това се отделя още повече време. Студентите трябва да са наясно, че превъзхождат студентите от другите университети. Имаш чувството, че си влезнал не в университет, а в един от двата политически лагера по време на Студената война.

Скоро след това се запознаваш с вестника на УНСС. Той прилича повече на партийно издание. Титулната страница е запазена за лидера... пардон - ректора. Неговият лик винаги грее около началните материали. По-нататък вестникът продължава с възхвала на специалностите и факултетите. Споменава се многократно, че са най-добрите в своята област. След това се отделя внимание на разните казионни клубчета и организации, които са пряко подчинени на академичното ръководство. После са поместени мнения на бивши студенти на УНСС, които възхваляват университета и превъзходството му пред другите. Накрая на вестника има специално пространство посветено на спортните успехи. Там се показва, че както във всички други области, УНСС налага тотална доминация и в спорта. Читателят остава с впечатлението, че скоро трябва да се закрива НСА.















       
Вероятно подобна е и атмосферата в други университети. Една от причините ръководствата на ВУЗ-овете да страдат от амбицията винаги да са "номер едно" е рейтинговата система за финансиране. В последните години парите за образование се орязват жестоко. Акцентът обаче не пада върху този факт, а върху това как да се разпределят оскъдните средства, чрез рейтингова система. Университетите се превръщат в конкуренти. В сферата на образованието се въвеждат пазарни механизми, превръща се в бизнес, целта му става печалба. Ръководствата на ВУЗ-овете са мотивирани да присвоят максимални средства, като докажат, че са по-добри от другите.

Всичко това се пренася и на студентите. Вместо да се обединят срещу орязването на средсва за образование, чрез рейтинговата система и под влиянието на ръководствата те се конфронтират за орязаните пари. Въведено е старото правило "разделяй и владей".

Ние отказваме да приемем академичния дарвинизъм на рейтинговата система. Не смятаме студентите на другите университети за врагове или конкуренти. Според нас насъскването между висшите училища е неправилно. Вярваме, че с общи усилия на всички учащи можем да се борим за едно по-добро образование.



четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Студентът - дискриминиран в УНСС

Във връзка със случай на припаднало момиче в лекционна зала наскоро решихме да потърсим информация по какъв начин можем да получим спешна медицинска помощ в университета. По време на въпросната ситуация, колеги на студентката в критично състояние попитали преподавателя дали има лекар в университета. Отговорът бил „Нали отсреща е Студентска поликлиника?“.
Проучихме въпроса, като отидохме във въпросното здравно заведение. Там научихме, че поликлиниките по принцип не предлагат спешна помощ, а при нужда да звъним на телефон 112. По-интересната информация, която получихме е, че в УНСС все пак има лекар, който странно защо работи само с преподаватели и персонал. Името му е д-р Николай Ралчев.


Студентска поликлиника
           Снимка: АСО
          Върнахме се в университета, за да разговаряме с него. Охраната беше видимо учудена от запитването ни за лекар във ВУЗ-а. След известни консултации ни беше отговорено, че въпросният д-р Ралчев се появява в УНСС само по време на изпити. В крайна сметка достигнахме до заключението, че единственият начин да получиш медицинска помощ в университета е да си преподавател, на когото му прилошава от отговорите на студентите по време на изпит.
Смятаме, че разделението студенти-преподаватели е неприемливо, що се отнася до спешни здравни грижи. Редно е достъп до лечение в кризисен момент да получи всеки, независимо от това дали е професор, учащ или от служебния персонал. Не е нормално институция, посещавана всеки ден от хиляди, да няма медицинско лице на смяна. В началните и средните училища, които са със значително по-малък капацитет, винаги има дежурна сестра. А там достъп до здравни услуги нямат само учителите.







Това ни навежда и на друга мисъл – смята ли ръководството на университета студентите поне за равноправни, като се абстрахираме от факта, че ВУЗ-овете са създадени за тях. Прилагаме снимка на менюто в стола на УНСС. Там има две графи с цени – за „преподаватели и служители“ и за „студенти и външни лица“. Явно учащите се в университета са приравнени с „външни лица“, щом попадат в графа заедно с тях. Естествено и цената на техния обяд е значително по-голяма. Тук студентите дори не са припознати като „свои“.

Менюто в стола на УНСС
           Снимка: АСО