сряда, 12 ноември 2014 г.

За емиграцията


В последно време много хора напускат България. За 25 години населението на страната намалява с около 1.5 милиона души. Това се дължи, освен на емиграцията, на увеличаващата се смъртност и ниската раждаемост. Отменянето на безплатното здравеопазване обрича на смърт бедните слоеве от населението. А отглеждането на много деца е трудно преди всичко от финансова гледна точка.
Що се отнася до усилената емиграция, за нея има няколко основни причини. Първата, разбира се, е икономическа. След реставрацията на капитализма през 1989 г. огромната част от българските предприятия са приватизирани на безценица, а други просто фалират. Това води до масова безработица и широка бедност. Жизненото равнище на населението рязко пада. Малцинството от най-приспособими към новите условия забогатява на гърба на мнозинството от трудещи се. Отменят се безплатното образование и безплатното здравеопазване. Пенсиите и социалните помощи са недостатъчни за нормален живот. Всички тези неща карат хората да търсят препитание в други държави.
Наред с икономическите фактори, не по-малка роля играят идеологическите. Насажда се убеждението, че в България всичко е много зле, но там, някъде на Запад, цари рай и просперитет. И това се говори по всички телевизии, дори по националната. По-голямата част от големите медии са собственост на чужденци. От екрана ни се обяснява, че ние сме изостанали и трябва да чакаме да се „оправим“. А може даже да дойде някой от чужбина да ни „оправи“. Появяват се дори костюмирани анализатори, които ни разясняват как българите са едва ли не „некачествени“ хора, „генетично увредени“ и „мързеливи“. Като доказателство за това се посочват аргументи като псувни и паркиране върху тротоар. Неправилно и тенденциозно се цитират произведения от периода на Възраждането, в които думата народ се изписва с четири въпросителни знака или пък той се определя като „мърша“ или „глупци неразбрани“. Те са били написани в контекста на борба за национално освобождение и са имали за цел да мотивират хората да докажат обратното. Сега вулгаризираното цитиране на тези произведения представлява безполезно мрънкане. Освен това се измисля цивилизационно противоречие между България и Западните държави. Според тази пропаганда България е „нецивилизована“, а Западът трябва да ѝ помогне да се „цивилизова“, понеже той е по-напред в еволюцията на „цивилизоване“.
Най-жестога е може би агитацията срещу българската държава. Още от 80-те години започва да се налага убеждението, че държавата е „лош стопанин“, че тя трябва да бъде разпродадена и разпределена. Тази пропаганда се поддържа от хищническите чуждестранни компании, които точат лиги за заграбване на българското обществено имущество. Подрива се авторитета на институциите въобще, за да може страната да бъде управлявана от транснационални корпорации. Българската армия, която би трябвало да бъде гарант за суверенитета, е станала за посмешище. Функционират всевъзможни НПО-та, кой знае с какво чуждестранно финансиране, които правят статистики и лансират „експерти“, които ни показват какъв „ад“ е България в сравнение с другите държави. На фона на това се рисува красива картина за „благоденствието“ в Западния свят.
В тази обстановка се създават предпоставки за създаване на национал-нихилистична атмосфера. Лошото икономическо положение в страната се използва от чуждопоклнническите идеолози за насаждане на антинационални настроения. На този фон се появяват псевдолеви анархистични групи, неправилно разбиращи идеите на интернационализма. Те го прилагат като либерален мултикултурализъм. Това създава и настроения и в другата крайност. Създава се почва за крайноденсни национал-шовинистични течения, като контра на насажданата неолиберална култура.
Българските управляващи също имат голяма вина за големите емиграционни потоци. Всячески те се опитват да демонстрират раболепието си към своите господари от „цивилизованите“ страни като им предоставят както материалните блага и средствата за производство, така и човешкия потенциал на България. Законодателството е така уредено, че максимално улеснява емиграцията и обучението в чужбина.
Като за капак из университета крачат разни фирми от рода на „Уърк енд Травел“. Това ни подсеща и за вината на ръководствата на ВУЗ-овете с допускането на подобни структури на територията на висшите училища. Необезпокоявани от никой те активно агитират младите хора да емигрират с лозунги като „Учи в Италия“ или „Правил ли си го в USA?“. Те подмамват студентите, освен с лъскави листовки, понякога и с цели пликове с храна. За тези агитации са хвърлени огромни ресурси, което показва огромното значение на тези дейности.
Всички тези фактори съдействат за постигане на тези огромни нива на емиграция, каквито имаме днес. От гореспоменатото можем да съдим, че изборът дали да се отиде в чужбина доста често не е резултат на „свободен избор“, а на дългогодишна обработка чрез активна пропаганда. Трябва да се води най-широка борба срещу неприкрите агенти на чужди държави, които се опитват да изсмучат и последното най-ценно на нашата страна – хората.

неделя, 26 октомври 2014 г.

За Студентски град

Университетското градче през 1971 г. Върху едно от новопостроените общежития стои лозунг „Благодарим ви, строители“


Студентски град е изграден като студентски комплекс през 70-те и 80-те години на ХХ век. Голяма част от работата по изграждането му е извършена с доброволен труд. Построен е, за да поеме нуждите в сферата на висшето образование, що се отнася до място за живеене на студентите от провинцията и до място за почивка и самоподготовка. Преди в Студентски град е имало библиотеки, кина, спортни съоръжения, културни и зелени пространства. На жителите си е предлагал спокойствие и условия за образователен процес.
Реставрацията на капитализма в България през 90-те години води до значителни промени в Студентски град. Започват да се появяват частни субекти и увеселителни места със съмнителна дейност. Много от земята в квартала е разпродадена, давана под наем или реституирана от бивши собственици.
Понастоящем Студентски град е известен като „Българският Лас Вегас”. Честосрещани са проявите на насилие, употребата на наркотици и проституцията. Като основна функция на района се явява питейно-увеселителната, за сметка на културно-образователната. Най-редовният съквартирант е шумът. Библиотеките са затворени, спортните площадки са занемарени, а непрестанно се строят жилищни сгради и бизнес центрове. Цените на повечето продукти в района са съизмерими с тези в най-луксозните български курорти.
Наред с неудобствата, свързани с почивката на живущите в Студентски град, на няколко пъти са ставали инциденти с фатални последици. Емблематичен е случаят със Стоян Балтов, убит пред дискотека през 2008 г. от нетрезви богаташи, живеещи в квартал Банкя, София. Стоян не е познавал убийците си и не е имал пререкания с тях, докато пияните или надрусани пируващи не се заяли с него и не го нападнали. Вследствие на този случай в София се провеждат няколко протеста през 2008 и 2009 г. с основен лозунг „Студентски град – на студентите”.
Като основна причина за проблемите на Студентски град можем да посочим допускането на частния бизнес в района. Той няма дори формално цел за благополучието и качественото образование на студентите. Той няма нужда от библиотеки и културно-образователни пространства. За него единствена благодетел е финансовата печалба. Една след друга изникват дискотеки, барове, кафета и мн. др., които стават притегателна сила за елементи, външни, а често и враждебни на студентската общност. Образуват се картели, държащи високи цените на продуктите в района.
За развитието на тези процеси основна вина имат и ръководствата на университетите. Костюмираните бизнесмени от икономическия елит на София виждат в лицето на ректорите верен съюзник и гарант за своите финансови интереси. Между тях има някаква своеобразна симбиоза – понякога срещу таен подкуп, понякога срещу легална комисионна, ръководителите на ВУЗ-овете отдават под наем територии в Студентски град, принадлежащи на университетите, за направата на дискотеки, кръчми, скъпи заведения за хранене или барове. Официалният наем, който отива в сметката на учебните заведения обикновено е смешен.
Последният пример за това е от УНСС. Ръководството на университета е отдало под наем пространство за направата на дискотека. Преди на същото място е имало друга дискотека – „Ориент 33”. Името идва от номера на студентски стол – 33. Тъжното е, че самият стол е занемарен и отбягван от студентите, заради лошото качество на храната и лошата хигиена. Това контрастира с блясъка на новата дискотека – „Нитро клуб”. На нея има екран, на който 24 часа се предават… реклами.
Друг основен проблем в района е реституцията на земи. Въпреки, че старите собственици на територи в областта са обезщетявани 2 пъти – веднъж при ТКЗС и веднъж по времето на Цар Борис 3 (три), наследниците на собствениците на земи от царско време продължават да настояват за „правото” си да притежават Студентски град. Те са и сред най-честите рентиери на пространствата, в които се помещават развлекателните заведения. Често самите те откриват такива.
Основната борба на студентите в бъдеще ще бъде тази за запазването на правото си да бъдат основен субект в Студентски град. Изгонването на частнособственическите паразити и създаването на нови културно-образователни помещения в района трябва да бъде основен приоритет на студентката общност. Въпреки съпротивата, която със сигурност ще срещнат от страна на бизнесмени и ректори, това е историческата задача пред жителите на квартал Студентски град.

неделя, 19 октомври 2014 г.

Реститути са захапали Студентски град

Увисват проекти за кампуси, паркинги и училище


Претенциите на реститути, които обжалват приетия устройствен план на столичния Студентски град, спъват развитието на квартала. „Регулационният план бе приет още през 2010 г. от Столичния общински съвет, но вече от четири години се обжалва в съда”, заяви пред „Новинар” кметът на район „Студентски” Димитър Дилчев. Поради тази причина редица проекти, които биха улеснили живота на студентите, не могат да бъдат реализирани.
Дилчев обясни, че е предвидено изграждането на два етажни паркинга, които да решат проблема с паркирането в жилищния комплекс. Единият от тях ще се намира до метростанцията при бул. „Г. М. Димитров”, а другият трябва да се появи върху мястото на пустеещ незавършен строеж.
„Проблемът с паркирането е голям, тъй като общежитията не разполагат с достатъчно паркоместа, а навремето никой не е предполагал, че толкова много студенти ще използват коли”, коментира кметът.
Той каза още, че се предвижда върху друг зарязан строеж да бъде изградено и училище, тъй като броят на младите хора, избрали да живеят в Студентски град, нараства. В плана са отредени и огромни терени за построяването на университетски кампуси. Това ще са общежития със специален пропускателен режим и с вътрешна организация на движение и паркиране, посочи Дилчев. Той подчерта, че въпросният устройствен план е трябвало да вкара ред и в безконтролното строителство в Студентски град.
В него все пак категорично са зададени зоните, в които няма да се строи, заяви той. Според кмета собствениците на терени са в правото си да обжалват устройствения план, но докато не се намери решение на проблема със собствеността, общината е с вързани ръце и не може да се заеме с цялостното благоустройство на квартала.
Дилчев все пак се похвали с обновения парк „Студентски”. Първият етап на проекта вече е завършен и всички могат да видят резултата, каза той. Изградени са нови алеи, детска площадка и скейтпарк. „Надявам се тази година да продължим с другите етапи от благоустройството на парка, така че той да бъде завършен изцяло”, отбеляза той. 


Биг брадър опасва комплекса
Видеонаблюдение ще бъде поставено на различни места в Студентски град, който стана печално известен с няколко трагични случая, завършили с фатален край. Постепенно се изгражда система за видеонаблюдение в общежитията и се засилва охраната им, посочи Дилчев.
По думите му са определени и местата за поставяне на камери в Студентски град.
„Проектът е изготвен, надявам се, че скоро ще се намери и финансиране”, коментира кметът. „Понеже възможностите ни са ограничени, сме се концентрирали върху най-невралгичните точки в района – местата около дискотеките и няколко възлови кръстовища”, уточни той.

Три обновени забавачки ще посрещнат децата
Три изцяло обновени и санирани детски градини ще посрещнат своите питомци през новата учебна година. „Всяка година правим значителни ремонти по детски градини, басейни и физкултурни салони, но за първи път тази година в района се работи толкова мащабно”, похвали се Дилчев. Направена е пълна топлоизолация и подмяна на осветителните тела.
В момента тече подготовката на забавачките за първия учебен ден. Работим много активно и по пристройка за две групи в 79-о ОДЗ, каза още Дилчев. Той изрази надежда, че до 15 септември тя ще бъде готова, за да започне да приема деца от 1 октомври.
„Това лято учебната база бе приоритет и се надявам след 2-3 седмици децата да бъдат посрещнати в едни съвсем нови и като облик, и като условия градини”, заяви кметът.

неделя, 4 май 2014 г.

196 години от рождението на Маркс



На 5 май 1818 г. в Трир, Германия се ражда Карл Хенрих Маркс. От 1953 г. до  1990 г. нашият университет носи неговото име. След реставрацията на капитализма и буйните промени у нас, стоящата пред сградата статуя с неговия лик споделя съдбата на множеството други, приети за "неудобни", паметници в страната ни и  е прибрана "на склад", а учебното заведение се преименува на УНСС. През 2008 г. бюстът на Маркс е поставен отново, но в задния двор на университета. Там той стои и до днес.


Карл Маркс има множество достижения в няколко научни дисциплини-икономика, социология, философия, политически науки. Чрез откриването на диалектическия и историческия материализъм той слага край на хаотичното изучаване на природните и обществените науки. С научното и аргументирано разгромяване на идеалистическия мироглед и разобличаването му като реакционен се поставя нов етап в изучаването на природата и обществата.


Друго голямо постижение на Маркс е откриването на принадената стойност. Това откритие е революция в икономиката. То обяснява противоречията при капитализма и показва причините за бедността, експлоатацията и неравенството.

Защо Маркс ни е нужен днес?
  • По време на неолибералния експеримент, в който живеем, трудовете на Маркс са особено актуални. Огромна част от българския народ живее в мизерия, малцинството от собственици богатее на гърба на мнозинството, чрез наемния труд на различни работници. Родината ни е колония на транснационалния капитал.
Днес статуята на Маркс ни гледа от задния двор на УНСС, сякаш за да ни напомни колко са необходими идеите му именно в сферата на образованието. Там от години, под влияние на неолибералните реформи, се извършва пълзяща приватизация. Тя се изразява в намаляване на финансирането от държавата и почти ежегодното увеличаване на семестриалните такси. Ние усетихме това за пореден път през 2013 г., когато таксите в УНСС бяха увеличени със скандалните 33%, въпреки съпротивата от наша страна.
Освен това, университетите постепенно се превръщат в средище на реакцията. В хуманитарните дисциплини учебният материал се подменя с нов, „демократичен“. Практически това означава връщане към идеалистически и метафизически подходи, отхвърлени още преди 150 г.
Във ВУЗ-овете все по-голяма популярност придобиват различни фондации, една от които е Америка за България. Последната разполага с бюджет от 400 млн. долара за насърчаване на „западните ценности“ (разбирайте – узурпиране на културния и интелектуалния живот у нас).
Като за капак във всички университети има по една школа за бъдещи политици, наречена Студентски съвет. Там „младите лидери“ усвояват основни умения, като управление и разпределяне на средства. Участието в такава структура е голям шанс да те забележат някои от силните на деня и в крайна сметка да „успееш в живота“. Не е за подценяване и луксът да си впишеш подобна длъжност в автобиографията.

Такава е накратко ситуацията в университетите днес, 196 години след рождението на Карл Маркс. Разликите между тогава и сега не са чак толкова големи. Трудовете, оставени от немския философ са необходима основа за разбирането и разрешаването на проблемите, споменати по-горе. Без тях всяка активност, дори искрена, е обречена на слепота и хаотичност. 



събота, 1 март 2014 г.

Двойни стандарти при поднасянето на информация

           

           Тази седмица станахме свидетели на излизането на новия брой за месец февруари на "Вестник на УНСС". Този път снимките на ректора Стати Статев са "едва" 8 за общо скромните 12 страници вестник. Но не това е основното.




              Вниманието ни бе привлечено от анонс в червено на първа страница, който гласи: "РЕШЕНИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪВЕТ НА УНСС - По точка 3 от дневния ред: Приемане размера на таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти в УНСС за учебната 2014/2015 г., АС реши: Приема предложението за размера на таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти в УНСС за учебната 2014/2015 година, размерът на таксите НЕ СЕ ПРОМЕНЯ." 

 Изглежда трябва едва ли не да благодарим, че ще плащаме "само" таксите с увеличението от миналата година. Но в случая искаме да акцентираме върху друго, а именно, че се обявяваме против двойните стандарти, които университетският вестник прилага. И за да обясним по-точно за какво става въпрос, нека се върнем малко назад...
          Преди около една година Академичният съвет на УНСС, начело с ректорът Стати Статев, взе решение за увеличаване на таксите. Първоначално увеличението се равняваше на 33% . След вълна от справедливо студентско недоволство се стигна до парадоксалното, измиващо ръцете на ръководството решение за "намаляване на увеличението" ( и то само за хуманитарните специалности) от близо 100 лева отгоре за семестър на "скромните" според АС 58 лева. Така новата учебна 2013/2014 година посрещна студентите с нови по-високи такси.
          Странно как тогава при създалата се ситуация, когато АС са гласували предложението на ректора за увеличение на таксите, никаква официална позиция или най-малкото опит за допитване и съгласуване със студентите не видяха бял свят или иначе казано не получиха място на първа страница във "Вестника на УНСС".
      Едва след значимия протест, организиран от група студенти на УНСС бе потърсен път за диалог. Аргументацията за бъдещото увеличение размера на таксите беше от несериозно по-несериозно. Като довод дори бе изтъкната нуждата от нов плочник на паркинга, достъпът до който е забранен за студенти.
           А като споменем, че платените отгоре пари тази година за такси трябваше уж да бъдат използвани за подобряване на материалната база и разширяване сградата на УНСС - настоящата ситуация става още по-иронична, предвид състоянието на Новия корпус към момента. Напомняме, че след извършване на ремонтна дейност в края на миналата 2013 година Новият корпус, където се провеждаха голяма част от учебните занятия, е в окаяно състояние, на практика неизползваем.
      И въпреки че от страниците на "Вестника на УНСС" ректорът в интервю пред Ст. Данаилов уверява обществото и в частност студентите, че е предприел "спешни мерки, за да продължи нормално учебния процес", повечето от студентите са реалисти и ясно съзнават, че учебният процес продължава, но далеч не и при нормални работни условия. Залите са препълнени, сливат се групи и упражнения, столовете не достигат и прочие...

                                                                  
        Може би все пак не е лошо редакторският колектив и заемащите ръководни постове в УНСС, в това число и ректорът проф. д.ик.н. Стати Статев да си зададат риторичния въпрос - дали обявяващият се за наследник на вестник "Студентска мисъл" от 1920 г.(информационният източник на тогавашния предшественик на УНСС - Свободен университет за политически и стопански науки") "Вестник на УНСС" представя обективно информацията, касаеща всички студенти.



сряда, 26 февруари 2014 г.

Една година борба в УНСС - изводи и поуки


Точно преди една година, на 27 февруари 2013 г. в УНСС се проведе първият голям протест с искане за отмяна на увеличението на семестриалните такси. Тази проява събуди голям интерес във ВУЗ-а, а и извън него.


Въпреки, че в крайна сметка таксите бяха увеличени, събитието имаше голямо значение за академичния живот в университета. Множеството от над 700 студенти ясно заяви своята позиция и я отстояваше. В атмосферата витаеше усещането, че масата от учащи се подкрепяха искането и се обединиха под една обща кауза. Бяха събрани повече от 3 000 подписа с искане таксите да не се увеличават. Традиционната представа за студентите на УНСС като пасивни беше разбита.

След този протест ръководството на университета привидно подаде ръка за диалог. Сега, от дистанцията на времето, можем да сме съвсем сигурни, че единствената цел на този "диалог" е била да протака, увърта и в крайна сметка да се замажат очите на студентите. 

Направеното предложение за "намаляване на увеличението" беше смехотворно, дори обидно. Задачата на този ход беше да разубеди и демотивира студентите да протестират.

Последва близо месец на лутане в търсене на правилна следваща стъпка от страна на студентите. Сред организаторите на протеста започна да се открояват опортюнистични и реформистки настроени колеги. Впоследствие някои от тях застанаха на съглашателски позиции.


С няколко енергични действия, тези студенти бяха изолирани и започна подготовката на втори протест. Той беше допълнително затруднен от вредителската дейност, която извършваше казионният Студентски съвет. В деня на самото събитие, наистина, дойдоха по-малко хора, отколкото на първото, но впредвид условията, в които се проведе, успех беше самото му провеждане. 



Докато вторият протест се провеждаше пред сградата на университета и протестиращите водиха почти физически схватки с охраната, мобилизирана от Стати Статев и полицията, извикана на двора, в задния двор на УНСС, най-подло и подмолно един от организаторите на първия протест и участник в преговорите след това даваше интервю за телевизия. В него въпросният персонаж обясняваше как нямало смисъл студентите да протестират и "единственото разумно решение" било те да се съгласят с ректора.




Това действие няма как да бъде определено по друг начин, освен като предателство срещу интересите на студентите. Можем само да гадаем каква е била цената, на която въпросното лице е изтъргувало интересите на своите колеги.

Впоследствие съвсем неизненадващо започнаха да се появяват негови снимки, на които той се прегръща с виден представител на Студентския сенат, върл противник на протестите, Стефан Радев; и на такава, на която нашият герой пие бира в Брюксел, вероятно изпратен с университетски средства. Въздържаме се от догадки и спекулации. Връзките между събитията оставяме да бъдат направени от читателя.

"От задния двор, до Брюксел"

Със Стефан Радев





















Като основна причина за неуспеха на протестите можем да посочим разколът сред организаторите, подстрекан от хитрата политика на ръководството на университета. Можем само да гадаем как биха се развили нещата, ако студентите бяха по-устойчиви и неподатливи на машинациите на ректора. Това, което е най-важно е, че продължава борбата срещу приватизационните мерки в образованието. Вярваме, че опитът от изминалата година ни е направил по-силни и по-подготвени да отстояваме своите права и интереси. Знаем, че те могат истински да бъдат защитавани само тогава, когато се опираме на собствените си усилия и средства.





четвъртък, 16 януари 2014 г.

Рейтингова система или изкуствен академичен подбор


Университет №1 е трети

Бял свят видяха резултатите от рейтинговото проучване, подреждащо университетите по критерий "кой е по-добър". На пук на уверенията на ръководството на УНСС, как университетът е №1, „най-добрият в страната“, „българският Харвърд“ и пр., бившият ВИИ „Карл Маркс“ заема трета позиция в тази класация. В случая обаче не е толкова важна разликата между претенциите на хората, които управляват УНСС и реалната ситуация във ВУЗ-а.


Това, на което ще се спрем, е безумието от страна на държавата изобщо да въвежда рейтингова система за финансиране на университетите. В последните години парите за образование се орязват значително. Материалната база на повечето от учебните заведения не са в добро състояние. Достатъчно е да споменем, че почти половината от сградата на УНСС нефункционира, поради срутване. Финансирането едвам стига за заплащане на преподавателите и провеждане на  учебна дейност. Отговорът на ръководствата на ВУЗ-овете обикновено не е да поискат повече средства от държавата, както би било редно, а да въвеждат увечилаване на семестриалните такси за учащите се. Тежестта от тези процеси ние, студентите от УНСС, усетихме на гърба си само преди няколко месеца.
Всичко това е част от т.нар. „Болонски процес“, с благословията на който практически се извърша пълзяща приватизация на университетие. Финансовата тежест все повече пада върху студентите, които се превръщат в клиенти. Целта е, както всичко друго в пазарния свят - и ВУЗ-овете да станат частни.
В резултат на очевидните диспропорции между нуждите на образованието и предлаганите средства от правитеслтвото, държавата предлага „рейтингова система“ за оценяване на университетие, според която ще бъдат финансирани. Въвежда се конкуренция - тип борба между стопански субекти. Още един елемент на приватизацията. Вместо да увеличи средствата за просвета, държавата насъсква учебните заведения едно срещу друго в битка за оскъдните финанси.


Рейтинговата система практически означава въвеждане на закона на джунглата в образованието. По-силният усвоява повече пари и оцелява. Университетите се вкопчват в битка помежду си, вместо заедно да творят наука и просвета. Резултат от това неминуемо е стратификацията на ВУЗ-овете и замирането на малките университети, за сметка на големите в София.
Друго безумие е, че критерият за оценка на даден университет е анкета, проведена сред самите студенти. Възниква въпросът как реално могат учащите се да сравнят качеството на обучението във своя ВУЗ с други, след като учат само в него. Интересен момент също така е, че според материала във „ФокусНюз“ сред организаторите на анкетата е небезизвестният институт „Отворено общество“.
За самите анкети са похарчени 1,5 милиона лева. Това са средства, които биха могли да подобрят условията на труд и образование в университетите, вместо това се дават за пазарни реформи в областта на просветата. Това е политика насочена в интерес на всеки друг, но не и на студентите.

Както вече сме споменавали, въвеждането на рейтиногва система за нас означава въвеждане на „академичен дарвинизъм“ в образованието. Смятаме, че прогресът в науката и просветата е възможен само чрез единство и сътрудничество между различните научни институции. Рейтинговата система събужда единствено инстинкт за оцеляване и най-низки страсти и в никакъв случай не подобрява качеството на образованието. Този род политика подпомага превръщането на знанието в стока, нещо на което ние се противопоставяме. Вярваме, че само обединени можем да извоюваме по-добро и достъпно образование!